24 сент. 2018 г., 09:06

Приказки за нас - Черно огледало с бялото мълчи

661 4 9

Всеки носи своя нрав

както охлюв носи къща.

Кой е крив и кой е прав,

щом в деня се преобръща

 

претоварена от нас колца,

а пък ние – като две деца,

позабравили кръвта по коленете,

обвиняваме и този път конете.

 

Сякаш има капка смисъл

в ситуация без мисъл.

Спорим, кой да язди коня бял.

Гледай – черният е също цял,

 

но товарът впряга преобърна.

Дай страха ти да прегърна

и да се погледна в твоите очи -

черно огледало с бялото мълчи…

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лина - Светлана Караколева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...