Приказна Гора

Всичко спи,

А вечерта шумни,

Слънцето проклина

А морето бумти.

Над тайнствена урва,

Магия съживява

Най скъпите мечти.

Там, на края на гората,

Там, където морето се вълнува,

Там, където птиците летят

За първи и последен път,

Прониква от земята, 

От храстите и от последния слънчев лъч:

Пейка.

Пейка предпазена

От майчините прегръдки

На таз вълшебна гора,

Защитница на последните души.

А на таз пейка,

Нощна смъртна пейка,

Където пролет в зима се превръща,

Старец си отива.

В последен дъх,

Слънцето угасва,

Пролетна загива,

Идва ледената епоха,

Идва зима студена.

Луната в небесата изгрява

А сребърното сияние

Птиците замества.

А в безжизнената гора,

Нито един шум,

Но ей там на далеко,

Песен в вечността се губи.

В сърцето на прекрасната лес,

Великолепни същества,

Сребърни как луната ангели,

Разкриват последната им мощ.

И как в приказките,

Душа сребърна от

Пейката се въздига,

И над издъхнало тяло 

Грее и пее смъртна ангелска песен.

И сребърните деца на лунната,

Заедно със на гиналите нощта,

Започват последното пътешествие

Към пролетта,

Към слънчевия изгрев.