Приказна Гора
Всичко спи,
А вечерта шумни,
Слънцето проклина
А морето бумти.
Над тайнствена урва,
Магия съживява
Най скъпите мечти.
Там, на края на гората,
Там, където морето се вълнува,
Там, където птиците летят
За първи и последен път,
Прониква от земята,
От храстите и от последния слънчев лъч:
Пейка.
Пейка предпазена
От майчините прегръдки
На таз вълшебна гора,
Защитница на последните души.
А на таз пейка,
Нощна смъртна пейка,
Където пролет в зима се превръща,
Старец си отива.
В последен дъх,
Слънцето угасва,
Пролетна загива,
Идва ледената епоха,
Идва зима студена.
Луната в небесата изгрява
А сребърното сияние
Птиците замества.
А в безжизнената гора,
Нито един шум,
Но ей там на далеко,
Песен в вечността се губи.
В сърцето на прекрасната лес,
Великолепни същества,
Сребърни как луната ангели,
Разкриват последната им мощ.
И как в приказките,
Душа сребърна от
Пейката се въздига,
И над издъхнало тяло
Грее и пее смъртна ангелска песен.
И сребърните деца на лунната,
Заедно със на гиналите нощта,
Започват последното пътешествие
Към пролетта,
Към слънчевия изгрев.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ирина Петрова Всички права запазени