25 нояб. 2017 г., 18:19

Приказна Гора

705 0 0

Всичко спи,

А вечерта шумни,

Слънцето проклина

А морето бумти.

Над тайнствена урва,

Магия съживява

Най скъпите мечти.

 

Там, на края на гората,

Там, където морето се вълнува,

Там, където птиците летят

За първи и последен път,

Прониква от земята, 

От храстите и от последния слънчев лъч:

Пейка.

 

Пейка предпазена

От майчините прегръдки

На таз вълшебна гора,

Защитница на последните души.

А на таз пейка,

Нощна смъртна пейка,

Където пролет в зима се превръща,

Старец си отива.

 

В последен дъх,

Слънцето угасва,

Пролетна загива,

Идва ледената епоха,

Идва зима студена.

 

Луната в небесата изгрява

А сребърното сияние

Птиците замества.

А в безжизнената гора,

Нито един шум,

Но ей там на далеко,

Песен в вечността се губи.

 

В сърцето на прекрасната лес,

Великолепни същества,

Сребърни как луната ангели,

Разкриват последната им мощ.

 

И как в приказките,

Душа сребърна от

Пейката се въздига,

И над издъхнало тяло 

Грее и пее смъртна ангелска песен.

 

И сребърните деца на лунната,

Заедно със на гиналите нощта,

Започват последното пътешествие

Към пролетта,

Към слънчевия изгрев. 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ирина Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...