Nov 25, 2017, 6:19 PM

Приказна Гора

699 0 0

Всичко спи,

А вечерта шумни,

Слънцето проклина

А морето бумти.

Над тайнствена урва,

Магия съживява

Най скъпите мечти.

 

Там, на края на гората,

Там, където морето се вълнува,

Там, където птиците летят

За първи и последен път,

Прониква от земята, 

От храстите и от последния слънчев лъч:

Пейка.

 

Пейка предпазена

От майчините прегръдки

На таз вълшебна гора,

Защитница на последните души.

А на таз пейка,

Нощна смъртна пейка,

Където пролет в зима се превръща,

Старец си отива.

 

В последен дъх,

Слънцето угасва,

Пролетна загива,

Идва ледената епоха,

Идва зима студена.

 

Луната в небесата изгрява

А сребърното сияние

Птиците замества.

А в безжизнената гора,

Нито един шум,

Но ей там на далеко,

Песен в вечността се губи.

 

В сърцето на прекрасната лес,

Великолепни същества,

Сребърни как луната ангели,

Разкриват последната им мощ.

 

И как в приказките,

Душа сребърна от

Пейката се въздига,

И над издъхнало тяло 

Грее и пее смъртна ангелска песен.

 

И сребърните деца на лунната,

Заедно със на гиналите нощта,

Започват последното пътешествие

Към пролетта,

Към слънчевия изгрев. 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ирина Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...