Приказна носталгия...
Pro domo sua
... вече́рник от Балкана слиза,
люлее медени звънчета –
денят на пръсти се изниза
преди да гръмнат в хор щурчетата...
След малко вече и звездите
ще трепкат горе в Необята,
погалени от хлад тревите
ще спят във скута на тъмата...
Природата заспива, цялата –
на днес безименното място, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse