Приказна носталгия...

                      Pro domo sua

... вече́рник от Балкана слиза,

люлее медени звънчета –

денят на пръсти се изниза

преди да гръмнат в хор щурчетата...

След малко вече и звездите

ще трепкат горе в Необята,

погалени от хлад тревите

ще спят във скута на тъмата...

Природата заспива, цялата –

на днес безименното място,

със всичко дето е останало:

като Носталгия прекрасно!...

И само старата ни къща

навярно вечно ще е  будна

в очакване...Но кой се връща –

избрал преди Съдба разблудна!?...

... Дори и в къщата в съседство

със полусрутени дувари,

днес не живее вече Детството –

с врати отдавна не отваряни...

... и тихо е във махалата –

навремени́ пролайва куче..

       *    *    *    *

– От тука вече и Съдбата

не може нищо да научи!...

29.05.2020.