30.05.2020 г., 10:00

Приказна носталгия...

667 0 0

 

Приказна носталгия...

                      Pro domo sua

 

... вече́рник от Балкана слиза,

люлее медени звънчета –

денят на пръсти се изниза

преди да гръмнат в хор щурчетата...

 

След малко вече и звездите

ще трепкат горе в Необята,

погалени от хлад тревите

ще спят във скута на тъмата...

 

Природата заспива, цялата –

на днес безименното място,

със всичко дето е останало:

като Носталгия прекрасно!...

 

И само старата ни къща

навярно вечно ще е  будна

в очакване...Но кой се връща

избрал преди Съдба разблудна!?...

 

... Дори и в къщата в съседство

със полусрутени дувари,

днес не живее вече Детството –

с врати отдавна не отваряни...

 

... и тихо е във махалата –

навремени́ пролайва куче..

       *    *    *    *

– От тука вече и Съдбата

не може нищо да научи!...

 

29.05.2020.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...