30.05.2020 г., 10:00

Приказна носталгия...

673 0 0

 

Приказна носталгия...

                      Pro domo sua

 

... вече́рник от Балкана слиза,

люлее медени звънчета –

денят на пръсти се изниза

преди да гръмнат в хор щурчетата...

 

След малко вече и звездите

ще трепкат горе в Необята,

погалени от хлад тревите

ще спят във скута на тъмата...

 

Природата заспива, цялата –

на днес безименното място,

със всичко дето е останало:

като Носталгия прекрасно!...

 

И само старата ни къща

навярно вечно ще е  будна

в очакване...Но кой се връща

избрал преди Съдба разблудна!?...

 

... Дори и в къщата в съседство

със полусрутени дувари,

днес не живее вече Детството –

с врати отдавна не отваряни...

 

... и тихо е във махалата –

навремени́ пролайва куче..

       *    *    *    *

– От тука вече и Съдбата

не може нищо да научи!...

 

29.05.2020.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...