Приказна носталгия...
Pro domo sua
... вече́рник от Балкана слиза,
люлее медени звънчета –
денят на пръсти се изниза
преди да гръмнат в хор щурчетата...
След малко вече и звездите
ще трепкат горе в Необята,
погалени от хлад тревите
ще спят във скута на тъмата...
Природата заспива, цялата –
на днес безименното място,
със всичко дето е останало:
като Носталгия прекрасно!...
И само старата ни къща
навярно вечно ще е будна
в очакване...Но кой се връща –
избрал преди Съдба разблудна!?...
... Дори и в къщата в съседство
със полусрутени дувари,
днес не живее вече Детството –
с врати отдавна не отваряни...
... и тихо е във махалата –
навремени́ пролайва куче..
* * * *
– От тука вече и Съдбата
не може нищо да научи!...
29.05.2020.
© Коста Качев Все права защищены