30 мая 2020 г., 10:00

Приказна носталгия...

666 0 0

 

Приказна носталгия...

                      Pro domo sua

 

... вече́рник от Балкана слиза,

люлее медени звънчета –

денят на пръсти се изниза

преди да гръмнат в хор щурчетата...

 

След малко вече и звездите

ще трепкат горе в Необята,

погалени от хлад тревите

ще спят във скута на тъмата...

 

Природата заспива, цялата –

на днес безименното място,

със всичко дето е останало:

като Носталгия прекрасно!...

 

И само старата ни къща

навярно вечно ще е  будна

в очакване...Но кой се връща

избрал преди Съдба разблудна!?...

 

... Дори и в къщата в съседство

със полусрутени дувари,

днес не живее вече Детството –

с врати отдавна не отваряни...

 

... и тихо е във махалата –

навремени́ пролайва куче..

       *    *    *    *

– От тука вече и Съдбата

не може нищо да научи!...

 

29.05.2020.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Коста Качев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...