30 ene 2007, 23:18

Приказни герои

Poesía

1.7K 0 1

Мечти, идеали,
приказки красиви...
Кога ли ще станем
и ние главните герои
в една такава
приказка неповторима?...
В която не мечтите
и надеждата за
светло бъдеще далечно
ще ни дават сили,
а настоящето ще ни
кара да чувстваме,
че истински сме живи.
Където няма само да мечтаем,
няма с плаха надежда
да чакаме сънищата кратки,
за да изживеем поне във тях
радости моментни и сладки,
защото те ще бъдат реалност!-
вече няма да се залъгваме
с надежди празни
и няма да се мъчим да вярваме
в неща все нереални.
Кога ли просто ще живеем
като приказни герои-
щастливи и безгрижни?...
Може Би, когато
го заслужим....

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Романтик (Христо Костов)

Поздрави за този стих, Ани!!!
Със своите постъпки хората (една огромна част) доказват, че не го заслужават. А усилията на малцина...

2007-01-31T11:58:29+02:00

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0