30 янв. 2007 г., 23:18

Приказни герои

1.7K 0 1
Мечти, идеали,
приказки красиви...
Кога ли ще станем
и ние главните герои
в една такава
приказка неповторима?...
В която не мечтите
и надеждата за
светло бъдеще далечно
ще ни дават сили,
а настоящето ще ни
кара да чувстваме,
че истински сме живи.
Където няма само да мечтаем,
няма с плаха надежда
да чакаме сънищата кратки,
за да изживеем поне във тях
радости моментни и сладки,
защото те ще бъдат реалност!-
вече няма да се залъгваме
с надежди празни
и няма да се мъчим да вярваме
в неща все нереални.
Кога ли просто ще живеем
като приказни герои-
щастливи и безгрижни?...
Може Би, когато
го заслужим....

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анна Адамова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Поздрави за този стих, Ани!!!
    Със своите постъпки хората (една огромна част) доказват, че не го заслужават. А усилията на малцина...

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...