Мечти, идеали,
приказки красиви...
Кога ли ще станем
и ние главните герои
в една такава
приказка неповторима?...
В която не мечтите
и надеждата за
светло бъдеще далечно
ще ни дават сили,
а настоящето ще ни
кара да чувстваме,
че истински сме живи.
Където няма само да мечтаем,
няма с плаха надежда
да чакаме сънищата кратки,
за да изживеем поне във тях
радости моментни и сладки,
защото те ще бъдат реалност!-
вече няма да се залъгваме
с надежди празни
и няма да се мъчим да вярваме
в неща все нереални.
Кога ли просто ще живеем
като приказни герои-
щастливи и безгрижни?...
Може Би, когато
го заслужим....