30.01.2007 г., 23:18

Приказни герои

1.7K 0 1
Мечти, идеали,
приказки красиви...
Кога ли ще станем
и ние главните герои
в една такава
приказка неповторима?...
В която не мечтите
и надеждата за
светло бъдеще далечно
ще ни дават сили,
а настоящето ще ни
кара да чувстваме,
че истински сме живи.
Където няма само да мечтаем,
няма с плаха надежда
да чакаме сънищата кратки,
за да изживеем поне във тях
радости моментни и сладки,
защото те ще бъдат реалност!-
вече няма да се залъгваме
с надежди празни
и няма да се мъчим да вярваме
в неща все нереални.
Кога ли просто ще живеем
като приказни герои-
щастливи и безгрижни?...
Може Би, когато
го заслужим....

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анна Адамова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздрави за този стих, Ани!!!
    Със своите постъпки хората (една огромна част) доказват, че не го заслужават. А усилията на малцина...

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...