19 jun 2011, 12:52

Приказно бяло 

  Poesía » De amor
788 0 10

Сред осъмнало утро, в копринен сатен

се роди най-красивото лято,

подранило бе сякаш, но в новия ден

заблестя като слънчево злато.

 

В моя поглед смутен, не потърси вина

и над теб не изрече присъда.

Просто кръсти с любов  и деня, и света

в който вятърът правеше пътища.

 

Балдахин от цветя се разля с благослов,

сто звздици заръча да светят

на брега, там където с гореща любов

с теб жадувахме дръзко морето.

 

Беше тихо... Коси разпиля във жарта

и в мига, в който моето тяло

свлече всички забрани, отрекло греха –

стана нощ, като приказка бяла....

 

После някак без думи възпя любовта –

най-красивата, огнено тръпна,

дето ражда живота на тази земя

и в небето със птица възкръсва.

 

© Йорданка Господинова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??