danigallery (Йорданка Господинова)
388 1671
19 июн. 2011 г., 12:52

Приказно бяло 

  Поэзия » Любовная
749 0 10

Сред осъмнало утро, в копринен сатен

се роди най-красивото лято,

подранило бе сякаш, но в новия ден

заблестя като слънчево злато.

 

В моя поглед смутен, не потърси вина

и над теб не изрече присъда.

Просто кръсти с любов  и деня, и света

в който вятърът правеше пътища.

 

Балдахин от цветя се разля с благослов,

сто звздици заръча да светят

на брега, там където с гореща любов

с теб жадувахме дръзко морето.

 

Беше тихо... Коси разпиля във жарта

и в мига, в който моето тяло

свлече всички забрани, отрекло греха –

стана нощ, като приказка бяла....

 

После някак без думи възпя любовта –

най-красивата, огнено тръпна,

дето ражда живота на тази земя

и в небето със птица възкръсва.

 

© Йорданка Господинова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??