Приказно бяло
Сред осъмнало утро, в копринен сатен
се роди най-красивото лято,
подранило бе сякаш, но в новия ден
заблестя като слънчево злато.
В моя поглед смутен, не потърси вина
и над теб не изрече присъда.
Просто кръсти с любов и деня, и света
в който вятърът правеше пътища.
Балдахин от цветя се разля с благослов,
сто звздици заръча да светят
на брега, там където с гореща любов
с теб жадувахме дръзко морето.
Беше тихо... Коси разпиля във жарта
и в мига, в който моето тяло
свлече всички забрани, отрекло греха –
стана нощ, като приказка бяла....
После някак без думи възпя любовта –
най-красивата, огнено тръпна,
дето ражда живота на тази земя
и в небето със птица възкръсва.
© Йорданка Господинова All rights reserved.
