5 ene 2019, 18:33

Приказно детство

1K 0 1

В приказки живее моята дъщеря,

принцесата във тях винаги е тя.

В луда надпревара с вятъра търчи

и щастието грее в нейните очи.

 

С рокля парцалива играе в пепелта,

но мръсна и щастлива се втурва през глава

със златната пантофка в своята ръка

и в принцеса тъй красива се превръща тя.

 

Ще заспи във замък с тръни обграден,

но ще я събуди принца пременен.

Тя ще ококори своите очи

и от погледа и нежен ще блестят звезди.

 

В приказна къщурка щастливо ще живее,

със джудженца седем радостно ще пее.

Ще им готви важна палачинки с мед,

ще ги гощава сладко всичките по ред.

 

Но след време свършват приказните дни,

ще останат само спомени добри

и може би тогава на своите деца

приказките ще разказва с мъничко тъга.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Теодора Атанасова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Така е. Детството е дом на приказки
    със край щастлив и със красиви мъдрости.
    Щом порастем, уви разбираме -
    вратата е заключена за възрастни...

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...