Jan 5, 2019, 6:33 PM

Приказно детство

1K 0 1

В приказки живее моята дъщеря,

принцесата във тях винаги е тя.

В луда надпревара с вятъра търчи

и щастието грее в нейните очи.

 

С рокля парцалива играе в пепелта,

но мръсна и щастлива се втурва през глава

със златната пантофка в своята ръка

и в принцеса тъй красива се превръща тя.

 

Ще заспи във замък с тръни обграден,

но ще я събуди принца пременен.

Тя ще ококори своите очи

и от погледа и нежен ще блестят звезди.

 

В приказна къщурка щастливо ще живее,

със джудженца седем радостно ще пее.

Ще им готви важна палачинки с мед,

ще ги гощава сладко всичките по ред.

 

Но след време свършват приказните дни,

ще останат само спомени добри

и може би тогава на своите деца

приказките ще разказва с мъничко тъга.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теодора Атанасова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Така е. Детството е дом на приказки
    със край щастлив и със красиви мъдрости.
    Щом порастем, уви разбираме -
    вратата е заключена за възрастни...

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...