5.01.2019 г., 18:33

Приказно детство

1K 0 1

В приказки живее моята дъщеря,

принцесата във тях винаги е тя.

В луда надпревара с вятъра търчи

и щастието грее в нейните очи.

 

С рокля парцалива играе в пепелта,

но мръсна и щастлива се втурва през глава

със златната пантофка в своята ръка

и в принцеса тъй красива се превръща тя.

 

Ще заспи във замък с тръни обграден,

но ще я събуди принца пременен.

Тя ще ококори своите очи

и от погледа и нежен ще блестят звезди.

 

В приказна къщурка щастливо ще живее,

със джудженца седем радостно ще пее.

Ще им готви важна палачинки с мед,

ще ги гощава сладко всичките по ред.

 

Но след време свършват приказните дни,

ще останат само спомени добри

и може би тогава на своите деца

приказките ще разказва с мъничко тъга.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодора Атанасова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Така е. Детството е дом на приказки
    със край щастлив и със красиви мъдрости.
    Щом порастем, уви разбираме -
    вратата е заключена за възрастни...

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...