5.01.2019 г., 18:33

Приказно детство

1K 0 1

В приказки живее моята дъщеря,

принцесата във тях винаги е тя.

В луда надпревара с вятъра търчи

и щастието грее в нейните очи.

 

С рокля парцалива играе в пепелта,

но мръсна и щастлива се втурва през глава

със златната пантофка в своята ръка

и в принцеса тъй красива се превръща тя.

 

Ще заспи във замък с тръни обграден,

но ще я събуди принца пременен.

Тя ще ококори своите очи

и от погледа и нежен ще блестят звезди.

 

В приказна къщурка щастливо ще живее,

със джудженца седем радостно ще пее.

Ще им готви важна палачинки с мед,

ще ги гощава сладко всичките по ред.

 

Но след време свършват приказните дни,

ще останат само спомени добри

и може би тогава на своите деца

приказките ще разказва с мъничко тъга.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодора Атанасова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Така е. Детството е дом на приказки
    със край щастлив и със красиви мъдрости.
    Щом порастем, уви разбираме -
    вратата е заключена за възрастни...

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...