В приказки живее моята дъщеря,

принцесата във тях винаги е тя.

В луда надпревара с вятъра търчи

и щастието грее в нейните очи.

С рокля парцалива играе в пепелта,

но мръсна и щастлива се втурва през глава

със златната пантофка в своята ръка

и в принцеса тъй красива се превръща тя.

Ще заспи във замък с тръни обграден,

но ще я събуди принца пременен.

Тя ще ококори своите очи

и от погледа и нежен ще блестят звезди.

В приказна къщурка щастливо ще живее,

със джудженца седем радостно ще пее.

Ще им готви важна палачинки с мед,

ще ги гощава сладко всичките по ред.

Но след време свършват приказните дни,

ще останат само спомени добри

и може би тогава на своите деца

приказките ще разказва с мъничко тъга.