22 jul 2025, 17:00

Приказно пътуване

  Poesía
595 8 28

 

С ракета бяла полетях,

към приказното царство,

там мънички деца видях,

как играеха прекрасно.

 

Там в капчица роса се крие

цял един вълшебен свят,

жаба с шапчица играе,

риба пее в рими пак.

 

Куклата си шепне тайно,

с мече пухкаво до нея,

пее балончето нехайно

и подскача край алея.

 

Мравка с чайник на гърба

черпи облаче с компот,

а звездичките в нощта

шият роклички за поход.

 

В това царство всичко може,

слънце да рисува сняг,

тигър да заспива в ложа,

а жирафът – в розов шал.

 

Само трябва да повярваш,

в чудо смях и светлина,

и ще срещнеш, без да бързаш

детство в твоята тъга.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Миночка Митева Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

2 Puesto

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...