22 jul 2025, 17:00

Приказно пътуване

  Poesía
585 8 28

 

С ракета бяла полетях,

към приказното царство,

там мънички деца видях,

как играеха прекрасно.

 

Там в капчица роса се крие

цял един вълшебен свят,

жаба с шапчица играе,

риба пее в рими пак.

 

Куклата си шепне тайно,

с мече пухкаво до нея,

пее балончето нехайно

и подскача край алея.

 

Мравка с чайник на гърба

черпи облаче с компот,

а звездичките в нощта

шият роклички за поход.

 

В това царство всичко може,

слънце да рисува сняг,

тигър да заспива в ложа,

а жирафът – в розов шал.

 

Само трябва да повярваш,

в чудо смях и светлина,

и ще срещнеш, без да бързаш

детство в твоята тъга.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Миночка Митева Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

2 Puesto

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...