3 ago 2008, 18:45

Приказно ухание

  Poesía » Otra
806 0 10

От аромат на липови мечтания

залят е булевардът на града.

Докоснати от Райските ухания,

сме целите любов и доброта.  

 

Пчели жужат и птички пойни пеят,

влюбени по пейките седят...

Липите сякаш радостни се смеят

и сипят ароматен липов цвят...  

 

Жълтее от усмивки булеварда,

превърнал се в най-златната река.

Старци си припомнят буйна младост с

ред капещия цвят на любовта.  

 

Навсякъде ухае на желания,

разливащи до сбъднатост мига.

Липовият цвят е състояние,

превръщащо във приказност деня.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...