Aug 3, 2008, 6:45 PM

Приказно ухание

  Poetry » Other
803 0 10

От аромат на липови мечтания

залят е булевардът на града.

Докоснати от Райските ухания,

сме целите любов и доброта.  

 

Пчели жужат и птички пойни пеят,

влюбени по пейките седят...

Липите сякаш радостни се смеят

и сипят ароматен липов цвят...  

 

Жълтее от усмивки булеварда,

превърнал се в най-златната река.

Старци си припомнят буйна младост с

ред капещия цвят на любовта.  

 

Навсякъде ухае на желания,

разливащи до сбъднатост мига.

Липовият цвят е състояние,

превръщащо във приказност деня.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...