24 abr 2020, 11:55

Приключение по памет

1.1K 6 24

Онзи стар, неопренов костюм, 

който прашясва във шкафа ти...

Ще ти стане ли? Я провери!

Аз отвън, пред вратата ще чакам. 

 

Ще излъжа жената във мен,

че сме много далечни познати. 

Ще се гмурнем в дълбокото. От горещия ден 

ще се престорим че бягаме. 

 

Няма да търся ръцете ти под водата, 

не се страхувам да те изгубя. 

Изневери за малко на самотата си

и забрави след това,  че сме плували!

 

Ще изляза по-късно сама на брега.

Обещавам ти-няма да чакам 

 да ме стигнеш задъхан, да капеш солен

и да легнеш до мен върху пясъка. 

 

Ще изстискам косата си около китката, 

да не прави бразди по гърдите ми.

И ще забравя как, преди да си тръгнем

се оставях да ме обличаш...

 

Ела! Този ден няма да свърши така,

както много отдавна се случи. 

Просто жегата, скуката и младостта 

ни предоставиха случай. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ирина Колева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Албена, Иван! Спомени...🌞
  • Много ми хареса, Ирина! Силно въздействащи, не самоцелни метафори, браво!
  • Да, романтика и любов! Любовта е живот, съчетан с красотата на природата, музиката и ... поезията. Поздравления!
  • Малко романтика по никое време. Или по всяко, не знам
    Благодаря ви Марко, Антоан 🌸
  • Много силно и истинско !
    Поздрави за творбата !

Среща 🇧🇬

Този път аз ще бъда с модерен костюм
и с копринена - шарена връзка.
Ще ти казвам неказани думи - на ум!
И ще моля дъждът да не пръска.
Ще ми лъсне потта на челото във знак, ...
1.1K 6 24

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...