24 abr 2020, 11:55

Приключение по памет

1.1K 6 24

Онзи стар, неопренов костюм, 

който прашясва във шкафа ти...

Ще ти стане ли? Я провери!

Аз отвън, пред вратата ще чакам. 

 

Ще излъжа жената във мен,

че сме много далечни познати. 

Ще се гмурнем в дълбокото. От горещия ден 

ще се престорим че бягаме. 

 

Няма да търся ръцете ти под водата, 

не се страхувам да те изгубя. 

Изневери за малко на самотата си

и забрави след това,  че сме плували!

 

Ще изляза по-късно сама на брега.

Обещавам ти-няма да чакам 

 да ме стигнеш задъхан, да капеш солен

и да легнеш до мен върху пясъка. 

 

Ще изстискам косата си около китката, 

да не прави бразди по гърдите ми.

И ще забравя как, преди да си тръгнем

се оставях да ме обличаш...

 

Ела! Този ден няма да свърши така,

както много отдавна се случи. 

Просто жегата, скуката и младостта 

ни предоставиха случай. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ирина Колева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Албена, Иван! Спомени...🌞
  • Много ми хареса, Ирина! Силно въздействащи, не самоцелни метафори, браво!
  • Да, романтика и любов! Любовта е живот, съчетан с красотата на природата, музиката и ... поезията. Поздравления!
  • Малко романтика по никое време. Или по всяко, не знам
    Благодаря ви Марко, Антоан 🌸
  • Много силно и истинско !
    Поздрави за творбата !

Среща 🇧🇬

Този път аз ще бъда с модерен костюм
и с копринена - шарена връзка.
Ще ти казвам неказани думи - на ум!
И ще моля дъждът да не пръска.
Ще ми лъсне потта на челото във знак, ...
1.1K 6 24

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...