Онзи стар, неопренов костюм,
който прашясва във шкафа ти...
Ще ти стане ли? Я провери!
Аз отвън, пред вратата ще чакам.
Ще излъжа жената във мен,
че сме много далечни познати.
Ще се гмурнем в дълбокото. От горещия ден
ще се престорим че бягаме.
Няма да търся ръцете ти под водата,
не се страхувам да те изгубя.
Изневери за малко на самотата си
и забрави след това, че сме плували!
Ще изляза по-късно сама на брега.
Обещавам ти-няма да чакам
да ме стигнеш задъхан, да капеш солен
и да легнеш до мен върху пясъка.
Ще изстискам косата си около китката,
да не прави бразди по гърдите ми.
И ще забравя как, преди да си тръгнем
се оставях да ме обличаш...
Ела! Този ден няма да свърши така,
както много отдавна се случи.
Просто жегата, скуката и младостта
ни предоставиха случай.
© Ирина Колева Всички права запазени