24.04.2020 г., 11:55

Приключение по памет

1.1K 6 24

Онзи стар, неопренов костюм, 

който прашясва във шкафа ти...

Ще ти стане ли? Я провери!

Аз отвън, пред вратата ще чакам. 

 

Ще излъжа жената във мен,

че сме много далечни познати. 

Ще се гмурнем в дълбокото. От горещия ден 

ще се престорим че бягаме. 

 

Няма да търся ръцете ти под водата, 

не се страхувам да те изгубя. 

Изневери за малко на самотата си

и забрави след това,  че сме плували!

 

Ще изляза по-късно сама на брега.

Обещавам ти-няма да чакам 

 да ме стигнеш задъхан, да капеш солен

и да легнеш до мен върху пясъка. 

 

Ще изстискам косата си около китката, 

да не прави бразди по гърдите ми.

И ще забравя как, преди да си тръгнем

се оставях да ме обличаш...

 

Ела! Този ден няма да свърши така,

както много отдавна се случи. 

Просто жегата, скуката и младостта 

ни предоставиха случай. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирина Колева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Албена, Иван! Спомени...🌞
  • Много ми хареса, Ирина! Силно въздействащи, не самоцелни метафори, браво!
  • Да, романтика и любов! Любовта е живот, съчетан с красотата на природата, музиката и ... поезията. Поздравления!
  • Малко романтика по никое време. Или по всяко, не знам
    Благодаря ви Марко, Антоан 🌸
  • Много силно и истинско !
    Поздрави за творбата !

Среща

Този път аз ще бъда с модерен костюм
и с копринена - шарена връзка.
Ще ти казвам неказани думи - на ум!
И ще моля дъждът да не пръска.
Ще ми лъсне потта на челото във знак, ...
1.1K 6 24

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...