14 jun 2016, 8:41  

Прикована надежда 

  Poesía
372 1 5

 

Не разбирам от велики любови,
но ти, аз пестеливо си шепнем,
че вървим все нагоре, нагоре
с мечти разковани и нежни.
А дъските замислено пеят
с всяка стъпка ни свалят звездите.

Надолу, надолу и горе
само слънцето чака да литне.
Не бъди като мен, преповтаряй
малки спомени, мънички снимки.
Разлисти си албум от отвари,
аз съм твоя, макар и невидима.

© Йоана Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Леле, как не съм го видяла Поправено. Усмивки за всички .
  • Точно това е надеждата! Прекрасен образ! Браво Йоана!
  • Имаш поща.
  • Харесах!
  • ...Хм, какво да кажа... След като останах безмълвна и само се усмихвам възхитено...Даряваш тази надежда!

    "Надолу, надолу и горе
    само слънцето чака да литне.
    Не бъде като мен, преповтаряй
    малки спомени, мънички снимки.
    Разлисти си албум от отвари,
    аз съм твоя, макар и невидима."

    Пс: След малко или по-късно ще ти пиша.
Propuestas
: ??:??