Прикована надежда
Не разбирам от велики любови,
но ти, аз пестеливо си шепнем,
че вървим все нагоре, нагоре
с мечти разковани и нежни.
А дъските замислено пеят
с всяка стъпка ни свалят звездите.
Надолу, надолу и горе
само слънцето чака да литне.
Не бъди като мен, преповтаряй
малки спомени, мънички снимки.
Разлисти си албум от отвари,
аз съм твоя, макар и невидима.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йоана Всички права запазени
Поправено. Усмивки за всички 
