limeruna (Йоана)
565 3355
14 июн. 2016 г., 08:41  

Прикована надежда 

  Поэзия
373 1 5

 

Не разбирам от велики любови,
но ти, аз пестеливо си шепнем,
че вървим все нагоре, нагоре
с мечти разковани и нежни.
А дъските замислено пеят
с всяка стъпка ни свалят звездите.

Надолу, надолу и горе
само слънцето чака да литне.
Не бъди като мен, преповтаряй
малки спомени, мънички снимки.
Разлисти си албум от отвари,
аз съм твоя, макар и невидима.

© Йоана Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Леле, как не съм го видяла Поправено. Усмивки за всички .
  • Точно това е надеждата! Прекрасен образ! Браво Йоана!
  • Имаш поща.
  • Харесах!
  • ...Хм, какво да кажа... След като останах безмълвна и само се усмихвам възхитено...Даряваш тази надежда!

    "Надолу, надолу и горе
    само слънцето чака да литне.
    Не бъде като мен, преповтаряй
    малки спомени, мънички снимки.
    Разлисти си албум от отвари,
    аз съм твоя, макар и невидима."

    Пс: След малко или по-късно ще ти пиша.
Предложения
: ??:??