14 июн. 2016 г., 08:41 2016-06-16T17:27:03+03:00

Прикована надежда

Поэзия

508 1 5

Не разбирам от велики любови,
но ти, аз пестеливо си шепнем,
че вървим все нагоре, нагоре
с мечти разковани и нежни.
А дъските замислено пеят
с всяка стъпка ни свалят звездите.

Надолу, надолу и горе
само слънцето чака да литне.
Не бъди като мен, преповтаряй
малки спомени, мънички снимки.
Разлисти си албум от отвари,
аз съм твоя, макар и невидима.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

limeruna (Йоана)

Леле, как не съм го видяла Поправено. Усмивки за всички .

2016-06-16T17:26:45+03:00
danielodanali (Даниело Данали)

Точно това е надеждата! Прекрасен образ! Браво Йоана!

2016-06-16T11:09:24+03:00
Kalia1117 (Лили Вълчева)

Имаш поща.

2016-06-15T15:45:34+03:00
Putin (Владимир Владимирович)

Харесах!

2016-06-15T08:07:11+03:00
Kalia1117 (Лили Вълчева)

...Хм, какво да кажа... След като останах безмълвна и само се усмихвам възхитено...Даряваш тази надежда!

"Надолу, надолу и горе
само слънцето чака да литне.
Не бъде като мен, преповтаряй
малки спомени, мънички снимки.
Разлисти си албум от отвари,
аз съм твоя, макар и невидима."

Пс: След малко или по-късно ще ти пиша.

2016-06-14T18:07:36+03:00