Jun 14, 2016, 8:41 AM  

Прикована надежда

  Poetry
507 1 5

 

Не разбирам от велики любови,
но ти, аз пестеливо си шепнем,
че вървим все нагоре, нагоре
с мечти разковани и нежни.
А дъските замислено пеят
с всяка стъпка ни свалят звездите.

Надолу, надолу и горе
само слънцето чака да литне.
Не бъди като мен, преповтаряй
малки спомени, мънички снимки.
Разлисти си албум от отвари,
аз съм твоя, макар и невидима.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йоана All rights reserved.

Comments

Comments

  • Леле, как не съм го видяла Поправено. Усмивки за всички .
  • Точно това е надеждата! Прекрасен образ! Браво Йоана!
  • Имаш поща.
  • Харесах!
  • ...Хм, какво да кажа... След като останах безмълвна и само се усмихвам възхитено...Даряваш тази надежда!

    "Надолу, надолу и горе
    само слънцето чака да литне.
    Не бъде като мен, преповтаряй
    малки спомени, мънички снимки.
    Разлисти си албум от отвари,
    аз съм твоя, макар и невидима."

    Пс: След малко или по-късно ще ти пиша.

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...