13 sept 2018, 8:08  

Прилепи във запустяла църква

  Poesía » Otra
798 9 21

Така да му отива  мрачен лик!...

С вида си всяка чужда радост ще убие.

Не му понася  нечий весел вик...

Да има как, смеха навеки ще изтрие!...

 

Щастливи хора няма по света –

под туй със две ръце ще се подпише!...

Илюзия и празна суета!...

Човек нещастен е, докато диша!...

 

А любовта за него е порок -

безсмислена и  глупава, ненужна,

и вечно ще я гони - чак до гроб,

за да получи тя урок заслужен...

 

Злобее срещу влюбени  души,

смехът щастлив разкъсва го на части...

Не може нищо да го утеши,

край себе си ако надуши щастие!

 

И тъмни страсти  вечно го гнетят,

душата му направо я побъркват...

В съня му  нощем прилепи  летят

между стени на запустяла църква...

 

Животът в мрачни краски вижда той

и тровят го околните усмивки...

Вживял се ролята на неразбран герой,

дори и сам се мрази - без почивка!...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Роберт Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Веси и Дани, радвам се да ви видя и под този стих, приятели!...
  • Припознах се измежду редовете! Точно там прилепите ловят паяците в техните мрежи застоялост. Чудесен стих! Много в моята душевна тоналност!
  • Страхотно попадение са тези прилепи в запустяла църква, Роби! Поздравления! Доста се срещат, за жалост. Нима не ни се случва често да се сблъскваме с такива хора - до обяд се сърдят на себе си, след обяд на всички останали...
  • И аз мисля, че така трябва, Жанет - безмилостно!...Със скалпела!...
  • Да, силно и безмилостно- като дисекция!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...