Прилепи във запустяла църква
Така да му отива мрачен лик!...
С вида си всяка чужда радост ще убие.
Не му понася нечий весел вик...
Да има как, смеха навеки ще изтрие!...
Щастливи хора няма по света –
под туй със две ръце ще се подпише!...
Илюзия и празна суета!...
Човек нещастен е, докато диша!...
А любовта за него е порок -
безсмислена и глупава, ненужна,
и вечно ще я гони - чак до гроб,
за да получи тя урок заслужен...
Злобее срещу влюбени души,
смехът щастлив разкъсва го на части...
Не може нищо да го утеши,
край себе си ако надуши щастие!
И тъмни страсти вечно го гнетят,
душата му направо я побъркват...
В съня му нощем прилепи летят
между стени на запустяла църква...
Животът в мрачни краски вижда той
и тровят го околните усмивки...
Вживял се ролята на неразбран герой,
дори и сам се мрази - без почивка!...
© Роберт Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Веси и Дани, радвам се да ви видя и под този стих, приятели!...
-
Припознах се измежду редовете! Точно там прилепите ловят паяците в техните мрежи застоялост. Чудесен стих! Много в моята душевна тоналност!
-
Страхотно попадение са тези прилепи в запустяла църква, Роби! Поздравления! Доста се срещат, за жалост. Нима не ни се случва често да се сблъскваме с такива хора - до обяд се сърдят на себе си, след обяд на всички останали...
-
И аз мисля, че така трябва, Жанет - безмилостно!...Със скалпела!...
-
Да, силно и безмилостно- като дисекция!
-
Привет, Дани!...Благодаря ти за този коментар!...Радвам се, че писанията ми достигат понякога до душите ви и ви вълнуват!...
Желая хубав ден и творчески успехи!... -
Не влизам много често, но ви уверявам, че вие сте един от авторите, които препрочитам извън профил с наслада! Нямате творба, която да не е близо до чувствителността на доста читатели , дори и без поетичен талант! Поздравявам ви!
-
Благодаря за вниманието и за отзивите ви, приятели!...
Желая ви един прекрасен ден!... -
За мен в свят като нашият, най-здравословно е да си умерен песимист! Всяка история на живота е история на страданието, тъй като всяко жизнено поприще в голямата си част е непрекъснат низ от големи и малки несгоди. - Шопенхауер. Поздравления за стиха!
-
Когато мракът е загнезден вътре
не може светлината да доплува
ни в собствения взор ни в някой външен.
А черногледството не се лекува...
-
и...колкото повече остаряват, толкова повече озлобяват...Чудесно написано, Роби!
-
Има ги приятелю и двата животински вида. Общото между тях е че много се боят от светлината.
-
Верен образ на черногледите си създал, Роби.
Дано някой се разпознае тук! -
Чудесен стих! Добре си описал хората, които имат претенция за реалисти. Вечно мърморещи, недоволни, скептични... "неразбрани герои"! Поздравления , Роби!
-
Петият куплет ми стига, съдържа всичко останало. Невероятна образност！
-
Ей, има ли още мизантропи?! Явно!Щом прилепи разпъват душите им...
Това е по-скоро психическо състояние.
Добре описано, Роби!
Поздравления! -
Да, първо да се научим да обичаме себе си,това ще ни помогне да обикнем и околните.
-
Ужасно! И аз съм срещала такива хора. Наистина за съжаление. Да не бъдем такива! Поздравления, че ни ги показваш! Ето, че и за това може да се напише хубаво стихотворение, ако притежаваш талант.
-
Поздравления! Чудесно си ги описал!
-
Познавам такива хора...За съжаление...
-
Настръхнах.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
