Прилепи във запустяла църква

Поэзия » Другая

797 9 21

Така да му отива мрачен лик!...

С вида си всяка чужда радост ще убие.

Не му понася нечий весел вик...

Да има как, смеха навеки ще изтрие!...

Щастливи хора няма по света –

под туй със две ръце ще се подпише!...

Илюзия и празна суета!...

Човек нещастен е, докато диша!...

А любовта за него е порок -

безсмислена и глупава, ненужна,

и вечно ще я гони - чак до гроб,

за да получи тя урок заслужен...

Злобее срещу влюбени души,

смехът щастлив разкъсва го на части...

Не може нищо да го утеши,

край себе си ако надуши щастие!

И тъмни страсти вечно го гнетят,

душата му направо я побъркват...

В съня му нощем прилепи летят

между стени на запустяла църква...

Животът в мрачни краски вижда той

и тровят го околните усмивки...

Вживял се ролята на неразбран герой,

дори и сам се мрази - без почивка!...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Роби (Роберт)

Веси и Дани, радвам се да ви видя и под този стих, приятели!...

2018-10-05T09:52:38+03:00
diesto (Данаил Антонов)

Припознах се измежду редовете! Точно там прилепите ловят паяците в техните мрежи застоялост. Чудесен стих! Много в моята душевна тоналност!

2018-09-28T11:41:03+03:00
Веси_Еси (Еси)

Страхотно попадение са тези прилепи в запустяла църква, Роби! Поздравления! Доста се срещат, за жалост. Нима не ни се случва често да се сблъскваме с такива хора - до обяд се сърдят на себе си, след обяд на всички останали...

2018-09-28T11:28:54+03:00
Роби (Роберт)

И аз мисля, че така трябва, Жанет - безмилостно!...Със скалпела!...

2018-09-17T15:03:15+03:00
gOra (Жанета)

Да, силно и безмилостно- като дисекция!

2018-09-17T09:03:52+03:00