Прилепи във запустяла църква
Така да му отива мрачен лик!...
С вида си всяка чужда радост ще убие.
Не му понася нечий весел вик...
Да има как, смеха навеки ще изтрие!...
Щастливи хора няма по света –
под туй със две ръце ще се подпише!...
Илюзия и празна суета!...
Човек нещастен е, докато диша!...
А любовта за него е порок -
безсмислена и глупава, ненужна,
и вечно ще я гони - чак до гроб,
за да получи тя урок заслужен...
Злобее срещу влюбени души,
смехът щастлив разкъсва го на части...
Не може нищо да го утеши,
край себе си ако надуши щастие!
И тъмни страсти вечно го гнетят,
душата му направо я побъркват...
В съня му нощем прилепи летят
между стени на запустяла църква...
Животът в мрачни краски вижда той
и тровят го околните усмивки...
Вживял се ролята на неразбран герой,
дори и сам се мрази - без почивка!...
© Роберт All rights reserved.
