18 dic 2008, 23:51

Прилика

  Poesía
1.3K 0 5
Приличаме си по това, че сме различни
в тихите невидими моменти.

И аз съм като теб парченце пламък,

откъснато от вечността.

И ти си като мен крила от огън,
готови да преминат всички орбити.
Приличаме си, защото се обичаме,
когато хиляди слънца угасват.
И аз съм като теб - не вярвам в Бога,
но съм събрала цялото небе  в шепи.
И ти си като мен,
вграден в сърцето ми...
градиш стени от сила и от свобода.
А заедно... заедно светът е наш!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лора Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...