18.12.2008 г., 23:51

Прилика

1.3K 0 5
Приличаме си по това, че сме различни
в тихите невидими моменти.

И аз съм като теб парченце пламък,

откъснато от вечността.

И ти си като мен крила от огън,
готови да преминат всички орбити.
Приличаме си, защото се обичаме,
когато хиляди слънца угасват.
И аз съм като теб - не вярвам в Бога,
но съм събрала цялото небе  в шепи.
И ти си като мен,
вграден в сърцето ми...
градиш стени от сила и от свобода.
А заедно... заедно светът е наш!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лора Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...