18 дек. 2008 г., 23:51

Прилика

1.3K 0 5
Приличаме си по това, че сме различни
в тихите невидими моменти.

И аз съм като теб парченце пламък,

откъснато от вечността.

И ти си като мен крила от огън,
готови да преминат всички орбити.
Приличаме си, защото се обичаме,
когато хиляди слънца угасват.
И аз съм като теб - не вярвам в Бога,
но съм събрала цялото небе  в шепи.
И ти си като мен,
вграден в сърцето ми...
градиш стени от сила и от свобода.
А заедно... заедно светът е наш!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лора Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...