Dec 18, 2008, 11:51 PM

Прилика

  Poetry
1.3K 0 5
Приличаме си по това, че сме различни
в тихите невидими моменти.

И аз съм като теб парченце пламък,

откъснато от вечността.

И ти си като мен крила от огън,
готови да преминат всички орбити.
Приличаме си, защото се обичаме,
когато хиляди слънца угасват.
И аз съм като теб - не вярвам в Бога,
но съм събрала цялото небе  в шепи.
И ти си като мен,
вграден в сърцето ми...
градиш стени от сила и от свобода.
А заедно... заедно светът е наш!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лора All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...