11 mar 2012, 19:16

Примирени с хомота

  Poesía » Civil
933 0 3

        Примирени с хомота

 

Привикнали с клетката, здраво скроена,

душите ни тлеят, без ропот и стон,

а клика пазачи, от съвест лишена,

нахално твърди, че ни дава подслон!

 

Без думи ни казват: „Склонете главата,

дори да ви вземем последната чест,

че в нас са торбата с храна и водата

и ние раздаваме порции днес!”

 

Малцина разбират, че тази решетка

е просто добре боядисан картон,

но в страх не докосваме крехката плетка   ̶

не рита ръжена умрелият кон!

 

Лъжата, че трудно е бягството рухва,

в затвора сме още, защото стоим!

Свободният Вятър в кафез не подухва

и няма да духне, дорде се боим!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Марин Цанков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....