11.03.2012 г., 19:16 ч.

Примирени с хомота 

  Поезия » Гражданска
703 0 3
Примирени с хомота
Привикнали с клетката, здраво скроена,
душите ни тлеят, без ропот и стон,
а клика пазачи, от съвест лишена,
нахално твърди, че ни дава подслон!
Без думи ни казват: „Склонете главата,
дори да ви вземем последната чест,
че в нас са торбата с храна и водата
и ние раздаваме порции днес!”
Малцина разбират, че тази решетка
е просто добре боядисан картон,
но в страх не докосваме крехката плетка ̶ ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марин Цанков Всички права запазени

Предложения
  • В памет на моя скъп приятел Лъчо (Лъчезар Мартинов) Приятелю скъп, животът отписва... Все някога идв...
  • ПРОЩАЛНО (На баща ми 1927 – 3.08.2016) Тъмно стана отвън, притаено. Люшна немощно пламък свещта от д...
  • Клада Не заигравай с мен – ще изгориш! Пламъци душата ми терзаят... Ако стихнал огън лумне призори, ...

Още произведения »