11.03.2012 г., 19:16 ч.

Примирени с хомота 

  Поезия » Гражданска
529 0 3

        Примирени с хомота

 

Привикнали с клетката, здраво скроена,

душите ни тлеят, без ропот и стон,

а клика пазачи, от съвест лишена,

нахално твърди, че ни дава подслон!

 

Без думи ни казват: „Склонете главата,

дори да ви вземем последната чест,

че в нас са торбата с храна и водата

и ние раздаваме порции днес!”

 

Малцина разбират, че тази решетка

е просто добре боядисан картон,

но в страх не докосваме крехката плетка   ̶

не рита ръжена умрелият кон!

 

Лъжата, че трудно е бягството рухва,

в затвора сме още, защото стоим!

Свободният Вятър в кафез не подухва

и няма да духне, дорде се боим!

 

© Марин Цанков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??