Mar 11, 2012, 7:16 PM

Примирени с хомота

  Poetry » Civic
929 0 3

        Примирени с хомота

 

Привикнали с клетката, здраво скроена,

душите ни тлеят, без ропот и стон,

а клика пазачи, от съвест лишена,

нахално твърди, че ни дава подслон!

 

Без думи ни казват: „Склонете главата,

дори да ви вземем последната чест,

че в нас са торбата с храна и водата

и ние раздаваме порции днес!”

 

Малцина разбират, че тази решетка

е просто добре боядисан картон,

но в страх не докосваме крехката плетка   ̶

не рита ръжена умрелият кон!

 

Лъжата, че трудно е бягството рухва,

в затвора сме още, защото стоим!

Свободният Вятър в кафез не подухва

и няма да духне, дорде се боим!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марин Цанков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...