Mar 11, 2012, 7:16 PM

Примирени с хомота

  Poetry » Civic
921 0 3

        Примирени с хомота

 

Привикнали с клетката, здраво скроена,

душите ни тлеят, без ропот и стон,

а клика пазачи, от съвест лишена,

нахално твърди, че ни дава подслон!

 

Без думи ни казват: „Склонете главата,

дори да ви вземем последната чест,

че в нас са торбата с храна и водата

и ние раздаваме порции днес!”

 

Малцина разбират, че тази решетка

е просто добре боядисан картон,

но в страх не докосваме крехката плетка   ̶

не рита ръжена умрелият кон!

 

Лъжата, че трудно е бягството рухва,

в затвора сме още, защото стоим!

Свободният Вятър в кафез не подухва

и няма да духне, дорде се боим!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марин Цанков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....