14 ene 2010, 14:23

Принцесата на трубадура

891 0 12

Навън отдавна не вали,
а само тихичко капчукът
почуква с тънички игли
по ламарината на пруста.
И вятърът е спрял и не фучи,
но почва  приказката  тука.
В премрежени очи събирам сноп лъчи
и калейдоскопът се завърта.
Започва моят сериал
от сбъднати, неслучени надежди.
Така светът ми става цял,
а аз - принцесата на трубадура.
Той пролетите във реки разлива.
Разлиства във ухания салкъмов цвят.
За мен със свойта нежна лира
разсипва щедро, влюбен аромат...
Заспала съм, сънувайки мечти.
Дъждът на струйки по стъклата
отново пак е завалял
и ми е грабнал калейдоскопа.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...