14 ene 2010, 14:23

Принцесата на трубадура

887 0 12

Навън отдавна не вали,
а само тихичко капчукът
почуква с тънички игли
по ламарината на пруста.
И вятърът е спрял и не фучи,
но почва  приказката  тука.
В премрежени очи събирам сноп лъчи
и калейдоскопът се завърта.
Започва моят сериал
от сбъднати, неслучени надежди.
Така светът ми става цял,
а аз - принцесата на трубадура.
Той пролетите във реки разлива.
Разлиства във ухания салкъмов цвят.
За мен със свойта нежна лира
разсипва щедро, влюбен аромат...
Заспала съм, сънувайки мечти.
Дъждът на струйки по стъклата
отново пак е завалял
и ми е грабнал калейдоскопа.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...