Принцесата на трубадура
Навън отдавна не вали,
а само тихичко капчукът
почуква с тънички игли
по ламарината на пруста.
И вятърът е спрял и не фучи,
но почва приказката тука.
В премрежени очи събирам сноп лъчи
и калейдоскопът се завърта.
Започва моят сериал
от сбъднати, неслучени надежди.
Така светът ми става цял,
а аз - принцесата на трубадура.
Той пролетите във реки разлива.
Разлиства във ухания салкъмов цвят.
За мен със свойта нежна лира
разсипва щедро, влюбен аромат...
Заспала съм, сънувайки мечти.
Дъждът на струйки по стъклата
отново пак е завалял
и ми е грабнал калейдоскопа.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
