18 jul 2009, 19:09

Принцесата със златните коси

1.1K 0 7

Гледаш в далечен бряг.

Поредна ивица силуета ти чертае.

Изписваш името на

принцесата със златните коси по пясъка,

който съпровожда самотата на дните ти.

Гледаш  в далечен бряг

изгревите и залезите лазурни.

Посрещаш утрото и нощта

с мечтата да доплуваш

до принцесата със златните коси

и вградиш непримирими целувки

в алените й устни.

На далечен бряг

в бутилка пускаш писмо

и изплакваш пред кея,

утихнал нощем - с вплетени ръце

в молитва - горещите си сълзи.

Очите ти се молят на Луната,

вгледала се в черните ти очи,

Слънцето да осветли

непростимото помежду ни!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ДИМА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...