Принцесата със златните коси
Гледаш в далечен бряг.
Поредна ивица силуета ти чертае.
Изписваш името на
принцесата със златните коси по пясъка,
който съпровожда самотата на дните ти.
Гледаш в далечен бряг
изгревите и залезите лазурни.
Посрещаш утрото и нощта
с мечтата да доплуваш
до принцесата със златните коси
и вградиш непримирими целувки
в алените й устни.
На далечен бряг
в бутилка пускаш писмо
и изплакваш пред кея,
утихнал нощем - с вплетени ръце
в молитва - горещите си сълзи.
Очите ти се молят на Луната,
вгледала се в черните ти очи,
Слънцето да осветли
непростимото помежду ни!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© ДИМА Всички права запазени
