Jul 18, 2009, 7:09 PM

Принцесата със златните коси

  Poetry » Love
1.1K 0 7

Гледаш в далечен бряг.

Поредна ивица силуета ти чертае.

Изписваш името на

принцесата със златните коси по пясъка,

който съпровожда самотата на дните ти.

Гледаш  в далечен бряг

изгревите и залезите лазурни.

Посрещаш утрото и нощта

с мечтата да доплуваш

до принцесата със златните коси

и вградиш непримирими целувки

в алените й устни.

На далечен бряг

в бутилка пускаш писмо

и изплакваш пред кея,

утихнал нощем - с вплетени ръце

в молитва - горещите си сълзи.

Очите ти се молят на Луната,

вгледала се в черните ти очи,

Слънцето да осветли

непростимото помежду ни!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ДИМА All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...