28 may 2019, 0:12

Природа... моя дом, душа 

  Poesía » Del paisaje, Otra
572 3 7
Колко е прекрасно сред природата
добра и съвършена, колко много топлина!
Колко щастие... да се докоснеш до една
неземна, макар и на земята красота!
Щом погледна езерата, виждам радостни сълзи.
Щом докосна небесата, ангел с мен лети.
Във реките виждам, вечния, неспиращ път.
А сред планините пълна осъзнатост,
слива се със земната ми плът.
Погледнала в звездите, виждам моите очи.
Там блещукат ми мечтите, сърчицето тихичко тупти.
А морето, ах морето... води ме към дълбините на душата. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цветето Б. Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??