28.05.2019 г., 0:12 ч.

Природа... моя дом, душа 

  Поезия » Пейзажна, Друга
131 3 9

© Цветето Б. Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря!
  • Погледнала в звездите, виждам моите очи.
    Там блещукат ми мечтите, сърчицето тихичко тупти.
    Поздрави за прекрасния стих !
  • Аз наистина останах без думи...много мило ми стана след тези топли редове! Благодаря ти от сърце Стойчо!!!!!!
  • И цялата тази прелест търси в душата си преклонение пред величието на природата!
    И някак без характерен патос,с ненатрапчиво чувствство небето очаровано остава в очите на лирическата, сърцето влиза в ритъма на пулсиращия живот около и в нея....Едно сливане между човека и природата!
    Наистина съм впечатлен!С моето скромно Браво,бих да подчертая,че в сайта има ново явление, която носи очарованието на младостта и таланта си!
  • Благодаря Ангелче Пожелавам на теб и всички, слънчев и усмихнат ден!
  • С думи си нарисувала големи красоти! Заедно с теб вървях по тревата, към дърветата и морето...и се докоснах до зведите...
    Поздрав Цветенце
  • Краси, Марианка, благодаря ви за топлите думи!
  • Прелестна поезия - нежна, ефирна и въздействаща.
  • Хубаво ми стана, пейзажно и безкрайно...Поздрави, Цвете!
Предложения