Природа... моя дом, душа
Колко е прекрасно сред природата
добра и съвършена, колко много топлина!
Колко щастие... да се докоснеш до една
неземна, макар и на земята красота!
Щом погледна езерата, виждам радостни сълзи.
Щом докосна небесата, ангел с мен лети.
Във реките виждам, вечния, неспиращ път.
А сред планините пълна осъзнатост,
слива се със земната ми плът.
Погледнала в звездите, виждам моите очи.
Там блещукат ми мечтите, сърчицето тихичко тупти.
А морето, ах морето... води ме към дълбините на душата.
Чувам плач на съвършенство, святост в мен се ражда.
И тогава тръгвам към дърветата високи,
да порасна с мъдри мисли и послания дълбоки.
А усетя ли умора, лягам сред цветята,
да се слея с аромата и да вдишам свободата.
И във този миг блажен, виждам птичките във небесата,
с обич слушам нежните им песни, там смълчана на тревата.
Вървя из приказка природна, пред нея коленича.
С дума блага ѝ прошепвам искрено, че я обичам!
Ах, природа...! Красота! Моя дом и сън, любов, мечта!
Там под слънцето ти мило, място си ми най-любимо!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Цветето Б. Все права защищены
Пожелавам на теб и всички, слънчев и усмихнат ден!