28 nov 2017, 16:14

Природата на любовта

840 0 0

Вали дъждът със страшна сила,

а слънцето е скрило усмивката си мила

зад облаците буреносни, посивели - 

черни, пухкави къдели.

 

Вали, сякаш мъка се излива

сред природата красива, 

сякаш някой тихо плаче

с нежен глас на пеленаче.

 

Вятърът бучи и вее

и гръмката си песен пее, 

дървета кара да танцуват, 

а водите - бурно да лудуват.

 

Досущ като човешката душа,

изпълнена със вечна чистота - 

това е бурята през пролетта -

невинната природна красота.

 

И продължава пламъчето да гори

от късна нощ, чак до ранните зори.

Гори чрез магическата сила

на твоята усмивка мила.

 

Нашето време на Земята

недостатъчно е да сломи душата,

именно .. затова не се предавам, 

а мисли и сърце на теб отдавам.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йордан Петков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...