Вали дъждът със страшна сила,

а слънцето е скрило усмивката си мила

зад облаците буреносни, посивели - 

черни, пухкави къдели.

Вали, сякаш мъка се излива

сред природата красива, 

сякаш някой тихо плаче

с нежен глас на пеленаче.

Вятърът бучи и вее

и гръмката си песен пее, 

дървета кара да танцуват, 

а водите - бурно да лудуват.

Досущ като човешката душа,

изпълнена със вечна чистота - 

това е бурята през пролетта -

невинната природна красота.

И продължава пламъчето да гори

от късна нощ, чак до ранните зори.

Гори чрез магическата сила

на твоята усмивка мила.

Нашето време на Земята

недостатъчно е да сломи душата,

именно .. затова не се предавам, 

а мисли и сърце на теб отдавам.