28 нояб. 2017 г., 16:14

Природата на любовта

834 0 0

Вали дъждът със страшна сила,

а слънцето е скрило усмивката си мила

зад облаците буреносни, посивели - 

черни, пухкави къдели.

 

Вали, сякаш мъка се излива

сред природата красива, 

сякаш някой тихо плаче

с нежен глас на пеленаче.

 

Вятърът бучи и вее

и гръмката си песен пее, 

дървета кара да танцуват, 

а водите - бурно да лудуват.

 

Досущ като човешката душа,

изпълнена със вечна чистота - 

това е бурята през пролетта -

невинната природна красота.

 

И продължава пламъчето да гори

от късна нощ, чак до ранните зори.

Гори чрез магическата сила

на твоята усмивка мила.

 

Нашето време на Земята

недостатъчно е да сломи душата,

именно .. затова не се предавам, 

а мисли и сърце на теб отдавам.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йордан Петков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...