Вали дъждът със страшна сила,
а слънцето е скрило усмивката си мила
зад облаците буреносни, посивели -
черни, пухкави къдели.
Вали, сякаш мъка се излива
сред природата красива,
сякаш някой тихо плаче
с нежен глас на пеленаче.
Вятърът бучи и вее
и гръмката си песен пее,
дървета кара да танцуват,
а водите - бурно да лудуват.
Досущ като човешката душа,
изпълнена със вечна чистота -
това е бурята през пролетта -
невинната природна красота.
И продължава пламъчето да гори
от късна нощ, чак до ранните зори.
Гори чрез магическата сила
на твоята усмивка мила.
Нашето време на Земята
недостатъчно е да сломи душата,
именно .. затова не се предавам,
а мисли и сърце на теб отдавам.
© Йордан Петков Все права защищены