Природен закон
866
0
2
Природен закон
С годините косите побеляват.
Мъдростта раздава светлина.
Сянка бледнее в душата,
спомени често се връщат с тъга.
Законите на природата за живота
еднакви са за всеки, знай.
Човекът, тази машина на земята,
взема своя дял и пай.
А той, животът, някак бързо си отива,
докосва ни със снежнобял воал.
На лицата ни има вече бръчки,
сумат и неща видял.
Трепна на усните ми пак усмивка.
Прегърнах я, с годините я взех.
Повиках тази усмивка да погледна
като лист откъснат, златисто-чист.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мария Todos los derechos reservados
